Удряш Пак. И пак. По-силно. Вече нямаш сили, но бученето от двете страни не е публика, а адреналинът в главата ти. Празната зала, само ти и тежкият чувал, а юмруците ти са без ръкавици, стоварват се по-бързо и силно, по чисто и контроли...