Постинг
22.03.2011 04:07 -
Отново и отново
Удряш Пак. И пак. По-силно. Вече нямаш сили, но бученето от двете страни не е публика, а адреналинът в главата ти. Празната зала, само ти и тежкият чувал, а юмруците ти са без ръкавици, стоварват се по-бързо и силно, по чисто и контролирано. И пак. И пак. Нокаут. Гонг. Ти на бар с размазано лице. С водна чаша бърбън в ръка. Скулите ти пулсират. Пиеш на екс. И пак. И пак. Скоростта на пулса ти се увеличава. Туп. Туп. Изправяш се като на сън и тръгваш към изхода на тъмния бар. Обувките ти отмерват времето до следващата битка. Туп. Туп. И пак. Ръчният ти часовник спира. Дрехите ти се разтварят във въздуха. Тялото ти се издига над мокрия от есенен дъжд асфалт, юмруците ти светят. Дори не се налага да размахваш ръце, за да се издигнеш по-нагоре, но все пак го правиш. И пак. И пак. Нощта на битката никога няма да свърши. Половината ти череп никога няма да зарасне. Тялото и умът ти ще си останат в кома – там, в болничната стая – докато ти нанасяш удари с ръце-чукове върху противник, който никога не е съществувал. И пак. И пак. Пак.
